И ето ни отново
пред дилемата. И
пуснат вечерта е телевизора. Далече е
кръвта на живите –
на мъртвите попита
от пустинята.
И в същност нищо
не избираме.
Ще гледаме, ще гледаме,
все показни убийства,
все от въздуха.
Те имат нужда
казвам, за убийците,
от нашто кротко съучастие, от ужаса да сме
свидетели,
да носим чужда
кръв по ризите
и чужди думи
на проклятие.
Не сме съдебни заседатели,
а сме участници, участници.
като нещастни, малки атоми.

Comment

Навярно
наглостта е
тази, която
във последните
години мразя.
Показва се на
всеки празник
важно.
Тя хубавее
и хубавите
части си
показва.
Тя няма никога
да остарее,
отвътре
е желязна.

Comment

Нас ни лъжат,
шантажират и обират –
служат си със тези
вилици в чинията.
След това доволни пият
След това танцуват
и се любят.
Не, не са те тез,
които ще умират.
И няма нищо
от войните да
загубят.

Comment

Приятелю, до тук.
Нататък не се продават
зарзавати.
Там трупове се валят
от войната.
И гарвани щастливо
грачат.
Занятието им естрашно.
И не кълват в
градината домати.
Да, дяволът излиза
над земята.
Върти в небето
своята опашка.

Comment

Съдбата сякаш
ни се подиграва –
и люшка се България
в море от
мръсна пяна.

Comment

Втвърдяват
се чертите ми
от ден на ден. Не остарявам –
като камък
на Роден.

Comment

Да нападнат Багдат
и да откраднат лампата
на Аладин,
да стъпва президента
в кабинета си
на вълшебния килим,
и тез и други чудеса
все във Багдат, в Багдат
Али Баба във приказния град
е скрил.
Вълнуват се в Америка
и готвят се – за
щурм.

Comment