И студ и мраз
и светлина и болка
и аз и те и още колко
и докога - във
таз двуколка.
Душата ми е
моят бяг
по белия сняг,
по белия сняг.
Бялата пеперуда
След любовта,
след любовта
не остават небеса
и даже мрак,
след любовта.
Очите ми видяха
светлина, без нея
като Яворов съм сляп.
Мълчание.
Любов.
И вечер.
Над мен
надвисналите
клони
дишат.
На рамото му има
сняг и тази крачка фронтова, която
все не може да довърши,
за всичко, сякаш знае,
че е закъснял-какъв
часовник, скъпи Димчо,
ти си спрял.
Забравих думата, която ме накара да реша да напиша нещо като предговор-пояснение, важно пояснение към тази книга. При мен нещата тръгват от първата дума, която най-често е цяла мисъл, затворена в една дума и точно затова въпросната дума става много важна, а иначе си е най-обикновена дума от българската реч. Сега я нямам и ще трябва да обясня останалото без това творческо начало историята на “Бялата пеперуда”.
Поезия
Търсене в сайта
Посетители
154537
 | Днес | 48 |
 | Вчера | 23 |
 | Тази седмица | 71 |
 | Този месец | 1114 |
 | Общо посетители | 154537 |