Гроздобер

Двамата

Дай му
на човека хляб.
Дай и на човека
вяра и поне
един другар.
Да си разделят
на двама
хляба.

Аз бързам
да нарисувам
като Гойя
моите картини.
Безумието ми е
пълно
и няма
нищо друго
помежду ни.

Луната,
месецът ми
свети.
Аз тъй
си виждам
стиховете
с луната,
с месец, който
свети.

Народа ми съборен.
Народа ми достоен.
Народа ми,
от който
съм камък
и природа.
И после
чак съм
слово.

Ето, че участвам.
Ето, че се боря.
Тръгвам като
птиците нагоре.

Непресъхващ.
Непресъхващо писмо.
Моя орис.
Моят здравец.
Моят орех.
Моята смърт
и мойта сила.
Завъртял съм
колелото ти,
Родино.

Има живот –
казвам си още.
Има живот – казва
и Господ.