Приятелю, днес е последният ден на Януари. Нямам нито време, нито нерви повече да чакам помощ, за да издам книгата си на хартия.
Въпросното тяло ще се появи твърде късно, а времето ни е ценно. Засега, това, което мога да направя сам, е безтелесният дух на книгата ми е да обитава интернет, носейки се по вълните на микросвета. Да благодаря на братята Кирил и Методий, че са ни дали буквите, както и на „Безименните творци“ на българската реч, които са ни дали слово – за да говоря и по този начин с тези, за които пиша книги.
Генадий В.
8:00 31.01.2021 г.
ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ
| МОЯТ ВЕК Когато мислиш дълго упорито – все нещо ще откриеш ново. При старото стоят, които са забравили да мислят. Открих – ще викнеш, като Архимед, докато другите се плискат. Привет, приятелю, мой век – на неспокойния човек, не се страхувам никак да съм с теб. Ще седнем някъде, ще поговорим – за онова, което не говорим, но си мислим. 07:00 13.12.2020 г. |
КАК СЕ ПРАВИ ПОЕЗИЯ Сега ще нарисувам едно стихотворение. Никой не може да отрече, че стихотворенията приличат на дървета, целите покрити с по-големи или малки листа от думи. Аз ще нарисувам едно малко разлистено дърво, точно като първото, което някога за първи път съм се опитал да го нарисувам, защото съм открил, че това е живо същество. За да бъде истинско стихотворението, за да не побягнат неговите думи, страшно са му нужни клони. Клоните не се рисуват. Клоните са само нечия идея. Идея за нещо, което ни липсва. Аз имам идея за себе си. аз съм човек. 1982 г. |
ПРАЗНИКА НА БЕДНИТЕ Никой не иска да бъде беден, а ние вече сме и то за дълго. Ние сме завързани за бедността и тя е разцъфтяла, и тя е нашата сестра и брат, баща и майка, отглежда нашите деца. Не можем да я мразим, защото е завързана за нас, защото с нас гладува и носи същите обидно парцаливи дрехи, и очите й са тъжни и не вижда никаква надежда, да бъде пепеляшка във дома ни, да бъде Богородица или княгиня Райна, която шие на въстанието знаме. Сестра ми е ужасно уморена, да ражда, да умира и да стреля, сестра ми иска да живее просто не в това, а в друго време. Днес на осми март, ръцете ми растат от глад, ръцете ми са толкова големи, че могат да преместват и самото време. 08.03.1992 г. |
| КАПИТАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ Когато на добрите хора, а те са повечето в нас, им вземат всичко, ще им дадат въжето на надеждата да си помагат, когато го окачат на небето, и няма те да знаят, че ги бесят, напротив, ще им кажат, че ги вика Господ. февруари 1998 г. |
БАЛЪТ НА КОТКИТЕ Аз вървя с моя народ. С моите износени обувки. С моя стар балтон. С моята коса до раменете. С моите очи, които виждат. Лично аз, от друго нямам нужда. Който иска, да се снима с лъскави очи на котка със народа ни за спомен. февруари 1998 г. |
ВАПЦАРОВ ГО Е КАЗАЛ Народа ми, народа ми, народа ми. Така мислят за себе си поетите. Вапцаров го е казал на сбогуване, във времена на безчовечие. Април 1998 г. |
| ВАСИЛЬОВДЕН Васильовден. На първи януари. И бай Васил ще гледа от небето. Тук, на земята, ще стои обесен. 31.12.2002 г. |
ЛИТЕРАТУРНИТЕ МУЗЕИ |
ИМЕТО НА СЪПРОТИВАТА |