Живота честен

zimna roza

Приятелю,

Това е последната част от моето писателско завещание, започнало с „КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ“. Оказа се дълго – цели пет книги с поезия за последните две години. Да каже „сбогом на поезията“, за един поет е трудно. Да се зарича – не е в неговия стил. И той се учи. На мълчание. Като годишните времена, които нямат край – докато земята се върти и обикаля около слънцето. Появяват се и изчезват в собственото си мълчание. И отново са тук, и отново си поет.

Имало неща на този свят, които са неделими и неразделими. Диалектическо начало, биха казали древните. Вътрешно противоречиво. И първо и последно – този единствен атом на всички и всяко нещо, което се развива в собственото си време. Между тях е огромното движение, което в моя случай се нарича – творчество, свят, живот или съдба.

Тук аз съм неделим. Съвпадам с поезията си, банално казано, – покрито единство на личност и творчество. Що се отнася до свят, живот или съдба, взети сами по себе си и моето отношение към тях, – нещата не стоят по този начин. Там няма какво да завещавам. Там има изложени идеи в анализите ми, които трябва да развия до нещо като „Обща теория за социализма и комунизма“. Комунизмът, който чука на вратата на „Творците“ на съвременния свят, и ще се учудят като дечица, защото сами ще я отворят да видят – Дядо Коледа или Дядо Мраз.

Толкова за бъдещето светло. Аз казвам: „Да е благословен животът честен“.

14 август 2019 г.

Генадий Велчев

 
ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ

СИНЪТ НА МАМА

Не съм

забравил

думичката

„мама”,

по-рядко

я използвам,

но остава –

за мен

и първа,

и последна

бяла –

не те забравям,

мамо.



ПТИЦАТА С БЕЛИТЕ КРИЛЕ

Спрях
да пиша
анализа –
тъй важен.
Внезапно
пиша
стихове.
Не издържа
душата ми –
на климата.
Вече
съм далече
с листа бял
под
синьото
небе.
Нещо
като
птица.
Бяла
птица.

СЛЕДИ

Сви ми се

сърцето –

не умирам,

просто

много

го боли,

няма

във небето

диря –

от сестра ми

няма

и следи.

ЮНСКИТЕ ВЕЧЕРИ

За ден,
за два –
душата ми
утихва –
аз пиша
във такава
тишина.
Като на село
привечер звънят
звънчета тихо –
и дядо стадото
прибира
у дома.
Красива вечер,
вятъра подухва
и баба пламъчето
духва –
да лягаме
под жълтата
Луна –
да спиш
в такава
вечер
тихо
и да те пази
жълтата Луна.
За ден,
за два
в душата ми е
тихо
и връща ми се
детската
душа.

ДУШЕГУБКА

Как ми се живее, приятелю,
на чисто –
а мръсно е
навсякъде, нали,
в морето и на
улиците – в
дланите нечисти
на властта.
Тук чисти
само са
парите.
Само те
май имат
някаква
душа.

СЕМАНТИКА НА ГЛАГОЛА „ПИША“

Забравям се,
когато пиша –
забравям и
къде съм и
кога –
и все ми е
едно
аз кой съм
и защо
съм,
навярно ставам
като
родните
слова.
Гнездото
мое,
от което
и
излитам.



ЛЮБОВ

И юли
май дойде –
как времето
обичам –
лети до мене
в орбитата
близка –
скучае,
може би,
самичко.
Усмихвам се,
приятелю,
усмихвам.
Все пак –
и аз
не съм
самичък.
И тихо, като
времето,
се лутам.

СОФИЙСКА ПРОЗА
 

Приятелю,
аз вярвам,
че няма
да се
промениш –
и няма
как
това да
стане.
Когато
само
прозата
върви –
Човекът
си остава
стих –
от който
пламват
задължителни
за прозата
въстания.

ИГРА
                                      

Ще легна
бял
след писането
във съня –
ще се
събудя,
ще работя,
ще се
смея –
поетите
са като
малките
деца –
за тях
е всеки
ден
неделя.


ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ

© 2021 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД