Книгата със стихове

Колко
хора
гледат
към небето –
колко
хора
има
вече там.

Изглежда,
че усещам
нещо
важно –
което
има да
се случи.
Живея
странно
като
ручей.

Навярно
има смисъл
да се пише-
като на
фронта –
при затишие.

Ужасното се
случи -
пак прописах,
ужасната прокоба
за поета –
да мисли,
че е като
всички други –
да иска някак си
да се
премести –
по – надалечe
от душата си –
защото знае,
че е тежко –
не можеш
с нея
да живееш
интересно.

Написах
нещо –
и ми се
прииска –
на чистичко
да го препиша,
със ясни
знаци –
а не със
моя
неприличен
почерк –
за да го
има
дълго на
небето,
да се чете
от други
до звездите,
това
новородено
съзвездие
на ДУМИ.
Написано за
другите –
от други.

Какво разбрах
дотука
от живота –
за него – много –
а за мене
нищо –
а краят вече
е наблизко –
за мойто
корабче,
което вижда
суша –
ще ме стовари
там и
и ще продължи
само
на Изток –
където
слънцето изгрява,
аз ще му
махам
дълго
с моята
посмъртна
слава.
Ужасно е
накрая –
да знаеш,
че си толкоз
малък.

© 2018 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД