Пиеси за цигулка

Вода.
Вода в лъжичка.
Пот и скръб.
Водата е красива птичка.
Една за всичките,
живот.
5 юли 2007

Comment

Татко е на кораба,
който се
отдалечава.
Аз му махам.
Ставам
малък.
5 юли 2007

Comment

Аз обещах на
татко
да го върна,
когато грабне го
смъртта,
и ето ме сега
посърнал
със обещаните слова.
5 юли 2007

Comment

Как всичко спря
да бъде интересно –
обидно, глупаво, нечестно -
преоценени чувствата висят –
и нищо във главата ми
не свети и няма път
за всеки влак.
Не си отивай - казах вече,
в този добре облечен
град – снегът ще пада
всяка вечер – и сам
ще падам като сняг.
Във любовта –
не се намира пак,
ако загубиш нещо –
цветята не цъфтят –
тревата не расте
по същите пътеки –
и няма никаква
утеха –
освен това,
че пада сняг.
14 февруари 2008

Comment

А тя не знаеше, че аз за
първи път
от двадесет години
се целувам - не знаеше,
а беше си така -
под лампата, която мига,
до асансьора със олющена врата –
косата и шумеше като Дунав -
и като риба се изплъзваше
сама - уплашена, стъписана
и мила – и аз държах
течащата вода.
Деца и двамата на Дунав
не мислехме за
след това,
тя спомена тогава,
че не бива – а аз я виждах
колко е красива.
Водата вече ще тече
на книга – и асансьора
ще повдига тишина.
Мигът, когато е на двама
никога не си отива –
това е най-опасната игра –
ако единия реши да си отиде –
държи го – точно той мигът.
Не съм добре - не се лекувам –
но да пожалиме мига -
да си тече реката Дунав -
там някой ден ще се
спася.
13 февруари 2008

Comment

Аз продължавам да те нося
в себе си - защото си ми
татко - и след това до
гроба ти - да нося и
цветята.
Аз не изваждам спомени,
не ровя във главата-
и не участвам в помени,
мълча като цветята –
добре дошли на гроба ти,
на мене от ръката.
Дано да има пролетни,
да има много пролети -
и с мен да си в душата -
и да натискам с лакътя
все тази малка маса -
и да редя словата си
като писмо за татко.

Comment

Ето, нарисувах Дунав -
кораба "Радецки" -който гордо
плува - в сънищата детски -
в топлия ни климат -
няма по реката в делтата
на Дунав, кораб по-красиво
трети век да плува.

Comment

Дощя ми се
да видя
минзухари –
те не
миришат,
толкова
са млади-
съвсем
в началото
на
януари.

Comment

Стиховете не се пишат
за размяна – и аз не съм
хлебар – който със хляб
си вади хляба – стиха не е за
гладни или жадни –
и не заплашва , че ако го
няма – без него ще
настъпи драма -
нито за словото да става
по-красиво – защото е
написано във книга –
и не за гледане са
като пирамиди-за други са
написани –за друго,
и не за мен, да не
пропадна – а за онез,
които духом са ми
равни и мога
планини със тях да вдигам
или за думите си
да умирам.

Comment

Какво стана с последната
ти книга – животът покрай мен
когато пита –
не искам аз да отговарям –
че е паднала от влака –
и гарите да приберат цветята,
ще мине без да спира влакът –
не искам и за младостта,
ако ме питат – да казвам,
че я помни влака –
с красива биография от рими –
стояла права до вратата,
когато там излязъл вятър –
и изкрещял ограбен влакът
и станал черен трети юли.
Какво става, приятелю,
със нас, когато
времето е без
компас и мирис, цвят
и ние живеем или
за колелата –
или да ни отнася
вятъра.

Comment

© 2018 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД