Ренесанс

renesansКъм книгите ми “РЕКАТА НА ЖИВОТА, ТАТКО” и “ РЕНЕСАНС”, които издавам в сайта ми в интернет формат.

ПРИЯТЕЛЮ,

Моето писателско “ завещание ” се оказа дълго- с продължение, и с цели три части, писани в некалендарната за мен творческа година, от девети и десети септември на 2017, когато написах “КНИГАТА СЪС СТИХОВЕ”, - до края на юли-днес, 30 юли 2018.

Сигурно е щастлива за мен като писател - и не толкова щастлива като човек - тия две линии на живота не винаги са в паралел и пресечната им точка не означава пълно щастие, за което си мечтал и Гьоте, а поредната илюзия-цитирам Гьоте от книгата му “ДОКТОР ФАУСТ” по смисъл.

Трябва да се задоволим и с това, което обикновено се получава - непълно щастие и да се опитваме да го изживеем пълно. Каквото и да е то-житейско или творческо. Вече и аз помъдрявам. Та, втората и третата част на “завещанието ми’ са книгите “РЕКАТА НА ЖИВОТА, ТАТКО”, написана за един ден-на 28 януари т.г. и третата -“ РЕНЕСАНС”, в периода 14 юни-4 юли - с дълъг финал чак до 23 юли, са творчески факт.

Не знам кога ще ги издам на хартия като книги. Но, тая нощ, т.е. призори, на 30 юли, реших, че първо ще ги публикувам в сайта ми. Той заслужава тази признателност, защото и читателите му са моите най-интересни и значими читатели, за които знам много малко. Но достатъчно.

И така, приятелю.
Привет, в нашия труден-труден 21 век.

Часът е пет без пет. На разсъмване, преди зазоряване, на 30 юли 2018.

Генадий Велчев

 

ДЪЖДОВНИЯ ЮНИ НА 2018 ГОДИНА

Говори му се
на дъжда и
затова не спира-
ту бавно, ту полека-
надалеко се простира.
Не търси работа,
ни дом, квартира-
не иска и да емигрира-
живее в облаците
сам- защо ме се говори
знам- и затова мълча
и само слушам
и намирам словата му
за мои-сякаш аз
съм този
летен дъжд.

ЗВЕЗДА

Да дочакаш
дъжда, който
празнично
свети
като утринна,
бяла
звезда,
не си спал,
ни почивал,
човече,
не си чакал
да поникнат
в дланта ти
цветя,
ето
никне
спасеното
цвете-
безнадеждните
имат
звезда.

ДЪЖД

Бях толкова
самоуверен
като дете
невероятно
лудо.
И само
Господ
ме е пазил
момчето
някой
ден
да стане
мъж.
И облаците тъмните
над мен
да се
развеят-
като
след
паднал
от
небето
дъжд.

ТИШИНА

Душата ми
полека се прочисти
и като утрин
съм със ясни
небеса-аз ще си
легна тази нощ
на чисто,
дай Боже, всекиму
такава тишина.

 

ГОЛЯМ СВЯТ

Изпотрошен
отвсякъде
пак
тръгнах.
Без патерици,
без колички,
сам.
Къде, приятелю,-
си тръгнал.
Аз отговарям.
Към света
голям.

НЕУПРАВЛЯВАН ОТВЪН

Странно нещо
е живота.
Няма бой.
И няма
кота.
Просто трябва
да държиш-
самолетчето
на дните
в твоята
посока.
Ако искаш
един ден
да долетиш.

ГРАДИНКА

На пейката
стоеше
цвете.
Откъснато,
забравено
стои.
И колко
дни
тъй неусетно
стоят
във моите
гърди.

   

ИЗТЕГЛЕТЕ КНИГАТА В PDF ФОРМАТ

© 2018 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД