Свят без име

Какво от
този свят
да взема.
Аз всичко съм му дал.
Лихварите вървят след
него.

Comment

И никой
не поиска
нищо.
Ръката ми
на просяк
е това.
Аз я прибирам
бавно до
гърдите си.
Поетите
умират
сигурно
така.

Comment

Затискам
сигурно
аз под
клепачите
си спомени.
Не е възможна
тази тишина.
Очите ми отворени,
отворени
тъгуват
като вчерашния
сняг.

Comment

Потъвам
в утринно
мълчание,
във утрини от
бяла тишина.
И по стъклата
на прозореца
пързаля
се мъгла.

Comment

И изведнъж
ще станат
тук
излишни
и химикалите
и листа,
ако ръката
ми я няма,
да попише.
Безумно ще
хвърчат
над тях
там само
мисли.

Comment

“Свят без име” е написана на 21 ноември 1998 г, между 6 часа сутринта и 8 и 30 сутринта, на другия ден след като се роди първата ми внучка Никита. Тогава тя още нямаше име и никой от семейството ни, освен майка й не беше я виждал. Малката ми дъщеря влезе в кухнята, видя ме, че пиша и каза: Татко, ще закъснеем за родилния дом. Аз й отговорих, че ми трябват само още няколко минути - пишех последното стихотворение в “Името на деня”.

Comment

© 2018 Генадий Велчев. Сайтът е обновен с финансовата подкрепа на " СОФТЕКС ИНТЕРИОРИ ЕООД ". Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД