1. ПРИХОДНАТА ЧАСТ НА АМЕРИКА от една година със сигурност е намаляла с няколко трилиона долара – от ценовата война с производителите на петрол и други основни суровини с останалия свят. Загубите в стотици милиарди долари от продажбата на ниски цени на петрола за Русия, Саудитска Арабия, Иран, Венецуела и т.н. са и загуби за Америка. Тя знае за коя Америка става въпрос. Експертите казват, че са изчезнали, но те са загубени и за Америка. Реалната икономика на САЩ няма как да ги компенсира с мижавия си дял в този бизнес, какъвто и процент на прираст да дава, поради естеството на американския капитализъм – т.е. по начина, по който  формира печалбата си чрез системата от услуги за целия свят: финансови, политически, военни, които носят печалби в комплекс или поотделно. Най-важното, златното перо е, разбира се, доларът като световна валута.

Прочети още...

Comment

Това, което ще коментирам, обхваща работата и работите ми от края на 1997 г. до последния ден на 2003 г. - зрелия и професионален период от развитието ми на писател.

Първата книга, написана за около три месеца, се оказа преходна, макар че много ме зарадва и едновременно изненада, че съм имал толкова неща да казвам и то по неочакван и за мен самия начин.

Прочети още...

Comment

Георги, привет! Май ще ни се случи, ако продължаваме да сме живи и да си мълчим, т.е. да сме мъртви, защото ние сме писатели и мълчанието за нас не е злато, а смърт. Крадат, отмъкват и заличават златното слово на българската литература, гениите ни, гениалното им наследство: Ботев, Вазов, Вапцаров, и го продават на забравата за сребърници, разбира се и за малко време на власт, от която ще изкарат и повече, а ние си мълчим.

Повече...

Comment

Освен, че стихотворенията при мен са неочаквани и кратки, в болшинството си не са игра на ума ми, нито на въображението (през тези периоди отдавна съм минал), е, че аз не пиша стихотворения, а цели книги. Сядам, ужасно спокоен и натегнат като пружината на часовник, защото нещо вече се е случило и часовникът върви в мене като мълчание. Като непоносимо мълчание. След това идват подредени думите, което си е часът за творчество, обикновено не поправям, пиша едно след друго без паузи, плътно, грозно и неразбираемо, истински ад е да си разчитам ръкописите и стихотворенията, които нещо не съм разчел, отпадат.

Повече...

Comment

Ако ме питат за типа социални отношения, в които съм влизал и намирам за прекрасни, веднага ще отговоря - всички, в които съм влизал пълноценно като личност и съм бил виждан в отсрещната страна точно като такъв: в детството – в игрите с децата и приятелствата, вкъщи - в семейството – двата центъра на живота на всяко дете, след това, разбира се, любовта, щастието да си влюбен и да те обичат, т.е. модел има отдавна работещ, почти откакто свят светува. Нататък вървят йерархичните модели с отношенията на неравенства, в които в момента нашето общество е пълно.

Повече...

Comment