Ако ме питат за типа социални отношения, в които съм влизал и намирам за прекрасни, веднага ще отговоря - всички, в които съм влизал пълноценно като личност и съм бил виждан в отсрещната страна точно като такъв: в детството – в игрите с децата и приятелствата, вкъщи - в семейството – двата центъра на живота на всяко дете, след това, разбира се, любовта, щастието да си влюбен и да те обичат, т.е. модел има отдавна работещ, почти откакто свят светува. Нататък вървят йерархичните модели с отношенията на неравенства, в които в момента нашето общество е пълно.

Моето одобрение е в полза на прекрасното и като човек, и като писател, и като социолог. Нормално е да се боря, както мога, за по-доброто и красивото в живота. Връщам се към решението ми на всяка цена да напиша на един дъх цялото си творчество. Голяма част от нещата, за които пиша, бяха безвъзвратно изгубени, без връщане назад, сигурно съм трагичен автор с личен живот не за завиждане, така че всичко написано не е за тях, не е за мен, а за другите – живите, които ще четат и имат шанс. Най-точна в това отношение е “Черешова задушница”. Човекът е страдателно и състрадателно същество, колкото и да не ни харесва страданието – въпросът е как излизаме от страданието – с гръб към другите или с лице към тях. Същото важи и за състраданието. Повечето от писателите сме такива или поне тези, от които сме се учили като малки.