Стиховете не се пишат
за размяна – и аз не съм
хлебар – който със хляб
си вади хляба – стиха не е за
гладни или жадни –
и не заплашва , че ако го
няма – без него ще
настъпи драма -
нито за словото да става
по-красиво – защото е
написано във книга –
и не за гледане са
като пирамиди-за други са
написани –за друго,
и не за мен, да не
пропадна – а за онез,
които духом са ми
равни и мога
планини със тях да вдигам
или за думите си
да умирам.