Никой не иска да бъде беден,
а ние вече сме и то за дълго.
Ние сме завързани за бедността
и тя е разцъфтяла, и тя е нашата
сестра и брат, баща и майка, отглежда
нашите деца. Не можем да я
мразим, защото е завързана за нас,
защото с нас гладува и носи същите
обидно парцаливи дрехи, и очите й са
тъжни и не вижда никаква надежда,
да бъде пепеляшка във дома ни,
да бъде Богородица или княгиня Райна,
която шие на въстанието знаме.
Сестра ми е ужасно уморена
да ражда, да умира и да стреля,
сестра ми иска да живее просто не в
това, а в друго време. Днес на
осми март, ръцете ми растат
от глад, ръцете ми са толкова големи,
че могат да преместват и
самото време.
8.03.1992 г.