И ето ни отново
пред дилемата. И
пуснат вечерта е телевизора. Далече е
кръвта на живите –
на мъртвите попита
от пустинята.
И в същност нищо
не избираме.
Ще гледаме, ще гледаме,
все показни убийства,
все от въздуха.
Те имат нужда
казвам, за убийците,
от нашто кротко съучастие, от ужаса да сме
свидетели,
да носим чужда
кръв по ризите
и чужди думи
на проклятие.
Не сме съдебни заседатели,
а сме участници, участници.
като нещастни, малки атоми.