Какво стана с последната
ти книга – животът покрай мен
когато пита –
не искам аз да отговарям –
че е паднала от влака –
и гарите да приберат цветята,
ще мине без да спира влакът –
не искам и за младостта,
ако ме питат – да казвам,
че я помни влака –
с красива биография от рими –
стояла права до вратата,
когато там излязъл вятър –
и изкрещял ограбен влакът
и станал черен трети юли.
Какво става, приятелю,
със нас, когато
времето е без
компас и мирис, цвят
и ние живеем или
за колелата –
или да ни отнася
вятъра.