Аз продължавам да те нося
в себе си - защото си ми
татко - и след това до
гроба ти - да нося и
цветята.
Аз не изваждам спомени,
не ровя във главата-
и не участвам в помени,
мълча като цветята –
добре дошли на гроба ти,
на мене от ръката.
Дано да има пролетни,
да има много пролети -
и с мен да си в душата -
и да натискам с лакътя
все тази малка маса -
и да редя словата си
като писмо за татко.